(260 от 528 снимки)
Ботев
Тих бял Дунав се вълнува, весело шуми и "Радецки" гордо плува над златни вълни. Но кога се там съзирава козлодуйски бряг, в парахода рог изсвирва, развя се байряк. Млади български юнаци явяват се там, на чела им левски знаци, в очите им плам. Горд отпреде им застана младият им вожд - па си дума капитану, с гол в ръката нож: - Аз съм български войвода, момци ми са тез; ний летиме за свобода, кръв да лейме днес. Ний летиме на България помощ да дадем и от тежка тирания да я отървем. Парахода остави ни и по начин благ, та дружината да мине на родния бряг. Капитана - немец същи - отказа - тогаз Ботев люто се намръщи, вика с буен глас: - Туй го искам, не се моля: всички сте във плен. Тук се гледа мойта воля, аз съм капитан! Чуй, там днес мре народа в бой с ужасен враг! Карай бързо парахода на българский бряг! И гласа му става страшен при тия слова, немец бледен и уплашен, приклони глава. Бърже парахода плува към желаний край, Дунавът се по-вълнува, весело играй. Много време се измина, как не бе носил храбра българска дружена - товар за него мил. А дружината запява песен зарад бой и байряка се развява гордо с лева свой. Параходът веч наваля на милия бряг, Ботев шапката си сваля, че говори пак: - Хайде, братя, излезнете, тука ще се спрем и земята целунете, дето ще да мрем! И от радост упоени, пред левския стяг, всички падат на колени на светия бряг. - Братя! - вика им войвода със гръмовен глас - Скоро радостно народа ще посрещне нас! Скоро с гръм ще поздравиме Стара планина, кървав бой ще заловиме с турски племена! Ний във битка не сме вещи, малко сме на брой, но сърца ни са горещи, жадни сме за бой! Скоро турчин ще изпита грозната ни мощ: правдата е нам защита, левът ни е вожд! И по цяла околия глас екна съгрян: "Да живее България, смърт на злий тиран!"
Коментари ( 0 )